В последно време забелязвам как рязко се покачи нивото на недоразуменията в живота ми. Има хора, с които се познаваме бегло, да речем, а вече сме се карали веднъж. Може би преувеличавам, като се ядосвам за подобни неща, все пак става дума за познати от интернет. Но, по дяволите, уважавам ги.
На моменти имам чувството, че се случват някакви сдърпвания, защото с времето малко по малко се опознаваме. Сякаш досега тези хора са били идеализирани в ума ми и най-сетне започвам да виждам неща, за които досега не съм си давала сметка.
От известно време насам експериментирам с възприятията си и постоянно обмислям различни гледни точки на всичко, което се случва около мен. Усещам, че съм стресирана, неспокойна и вероятно доста раздразнителна. Не мога да преценя дали изобщо се развивам или деградирам.
На моменти имам чувството, че се случват някакви сдърпвания, защото с времето малко по малко се опознаваме. Сякаш досега тези хора са били идеализирани в ума ми и най-сетне започвам да виждам неща, за които досега не съм си давала сметка.
От известно време насам експериментирам с възприятията си и постоянно обмислям различни гледни точки на всичко, което се случва около мен. Усещам, че съм стресирана, неспокойна и вероятно доста раздразнителна. Не мога да преценя дали изобщо се развивам или деградирам.
Освен това наистина не съм социална личност. Предпочитам да съм сама, отколкото в голяма компания и да ми се налага да търпя определено държание. Което най-вероятно е по-скоро дефект, отколкото качество.
Страшното, поне за мен, е, че проблемът най-вероятно е в мен. Отново...
Омръзна ми да се чувствам виновна за всичко. Омръзна ми да ми се сърдят, при положение, че аз не се сърдя на никого. Дори да се издразня за нещо, е за кратко и не правя проблем от това. Опитвам се да правя нещата добре, по правилния начин, за да няма сърдити, но наистина не е възможно всички да са доволни.
И все пак, неприятно ми е постоянно да се чувствам виновна за нещо. Постоянно да ми се дърпат, да се цупят, да ме режат, когато говоря... Опитвам се да показвам, че всичко правя с добри чувства.
Не, че искам да се изкарам ангел - не съм. Ясно ми е, че и аз си имам безброй дефекти. Ясно ми е, че понякога съм непоносима. Но наистина ми омръзна все аз да съм виновната и лошата. Омръзна ми любимите ми хора да ми повтарят колко съм непоносима. Вътре в себе си усещам нещата по друг начин и ми е трудно да вървя срещу себе си, срещу това, което чувствам. А и как да разбера кой е прав и кой е крив? Как да намеря златната среда и компромиса? Трудно ми е.
И все пак, не може толкова хора да грешат, а аз да съм единствената права, нали? Болезненото откритие на деня е, че проблемът най-вероятно съм аз. Сега остава да намеря лек.
Страшното, поне за мен, е, че проблемът най-вероятно е в мен. Отново...
Омръзна ми да се чувствам виновна за всичко. Омръзна ми да ми се сърдят, при положение, че аз не се сърдя на никого. Дори да се издразня за нещо, е за кратко и не правя проблем от това. Опитвам се да правя нещата добре, по правилния начин, за да няма сърдити, но наистина не е възможно всички да са доволни.
И все пак, неприятно ми е постоянно да се чувствам виновна за нещо. Постоянно да ми се дърпат, да се цупят, да ме режат, когато говоря... Опитвам се да показвам, че всичко правя с добри чувства.
Не, че искам да се изкарам ангел - не съм. Ясно ми е, че и аз си имам безброй дефекти. Ясно ми е, че понякога съм непоносима. Но наистина ми омръзна все аз да съм виновната и лошата. Омръзна ми любимите ми хора да ми повтарят колко съм непоносима. Вътре в себе си усещам нещата по друг начин и ми е трудно да вървя срещу себе си, срещу това, което чувствам. А и как да разбера кой е прав и кой е крив? Как да намеря златната среда и компромиса? Трудно ми е.
И все пак, не може толкова хора да грешат, а аз да съм единствената права, нали? Болезненото откритие на деня е, че проблемът най-вероятно съм аз. Сега остава да намеря лек.
